ОТВЛИЧАНЕТО НА ЕВРОПА

Роден в града на болярите Велико Търново, авторът дълги години живее и работи в Гърция, попивайки тамошните културни традиции и пречупвайки ги през своите творчески виждания. Може би заради този дълъг престой на юг в картините му преобладават топли, южни цветове и колорит – златно-жълто, оранжево, огнено-червено, тюркоазено-зелено, охра, наситено-кафяво.

   За творчеството на Стефан Георгиев известният византинист и преводач д.ф.н. Евелина Минева казва: „От оптимизма и вярата в живота произтича основната идея, която пронизва творбите на Стефан: изначалната и непреходна стойност на съзидателността. Без нея животът е немислим, губи същността и предназначението си. Художникът превъплъщава тази идея в традиционните символи на плодородието – плодове като ябълката и нара, слънчогледа, рибата, която зачева безброй яйца, но преди всичко жената. Жената, както във всяко класическо и непреходно творчество, е централен образ в картините на Стефан. Макар че носи различни митологични, религиозни и легендарни маски (Европа, Ева, Богородица, Музите, славянските самодиви и др.) е реална и автентична, защото е представена в нейните истински житейски роли: майка, любима, закрилница, светица. Наред с нея съществуват и други образи и символи, които придават историческа и диахронна перспектива на композициите: антични колони, кръстове, ключове, древни герои и митологични същества (Адам, Икар, Херакъл, совата на Атина, възлюбеният и възлюбената от „Песен на песните”). От картина на картина пред очите ни се разгръща един празник на красотата, на радостта от живота и на почитта към вечните и неуязвими човешки ценности. И всичко това, претворено с декоративните изразителни средства на традицията на сецесиона, която художникът е усвоил до съвършенство, обогатявайки я с личния си опит от родната традиция, с личната си мъдрост и чувственост. Традиция и личност, красота и автентичност, привлекателност и топлота, умение и естественост - всичко това събрано само в няколко метра канава и хартия...”